Истински истории:

Бях в дългосрочна връзка, когато бяхме на фестивал и… Презервативът се изхлузи. Бъдейки само на 18 към онзи момент, бях свръх параноична да не забременея.

Тъй като фестивалът беше цяла седмица и тогава не шофирах, се притеснявах как изобщо ще купя хапчето, за да не забременея.

Извадих късмет, че имах приятелка, чиято сестра щеше да ходи до съседния град и ми предложи да ме закара до най-близката аптека, за да си купя “златното хапче”. Въпреки че приятелят ми беше така любезен да ми даде пари за хапчето, той не пожела да дойде с мен до аптеката.

Анонимен, 30, Великобритания

Налагало ми се е да взема “златното хапче” два пъти и често забелязвам, че хората са изненадани, когато говоря открито за това. За някои е признание за вина, че си сбъркал или, че си ‘безотговорен’.

За мен в това няма никаква логика. Безотговорността е липса на реакция, на категорично действие. Никой не се чувства безотговорен, питайки за сироп за кашлица или лепенки.

Първият път, когато го взех, най-голямото ми притеснение беше това, че трябваше да се кача на самолет след 3 часа. Опциите ми се изчерпваха с това, да отида до аптеката. Приятелят ми се съгласи да си разделим сумата, тъй като все пак беше споделен гаф. Фармацевтът ме заведе в стая, която приличаше по-скоро на склад, попита ме някои основни въпроси и предложи да взема хапчето. Дадоха ми го и си тръгнах. Помня, че четох листовката, която беше в опаковката на платформата на влака. Запознах се с начина на прием и взех хапчето. Благодарна съм, че науката ми дава втори шанс.
Вторият път главната битка беше да намеря паркомясто около денонощната аптека, този път приятелят ми беше в града. Бях заспала без да изпия противозачатъчното. Помня, че се чувствах по-адекватна, въпреки че аптеката беше много по-малка и дори и най-дискретно зададеният въпрос щеше да се чуе от абсолютно всички. Надъхах се вътрешно, казвайки си, че съм отговорна жена и си зададох въпроса. Попитаха ме дали приемам други лекарства, дали имам болести, предавани по полов път и цялостно обяснение какво се е случило. Преглътнах срама си и казах всичко на фармацевтката. И двете ми случки са изпълнени с облекчение, разминаване на косъм и натискане на копчето “рестарт”.

И двата инцидента се случиха докато бях в сериозна връзка, което може би намали чувството на осъждане, когато разговарях с хората около мен. Говорила съм открито по темата с всякакви хора, не само за да разчупя стигмата, но и за да разбуля митовете, за да може повече жени да видят това хапче като опция, когато нормалните им противозачатъчни са ги предали поради какъвто и да е повод и да знят, че това не е личен провал.

Георгина, 25

Бях на 16 и беше сутринта след като загубих девствеността си. Излизах с приятеля ми, който тогава беше на 22, вече около 6 месеца и тогава го почувствах, че е правилният момент. Самата вечер беше чудесна, ходихме на вечеря и след това се прибрахме вкъщи. Честно казано беше точно първият път, за който съм се надявала, но нямах идея дали презервативът е изпълнил функцията си. Може и да съм била излишно параноична, но нека просто кажем, че не исках да рискувам.

Приятелят ми, който живееше в Лондон, трябваше да си тръгне рано на следващата сутрин, а аз трябваше да тръгвам със семейството си към Сиатъл на семейна екскурзия. Когато споменах на майка ми, че сме правили секс и се притеснявам дали презервативът не се е скъсал, тя ме заведе директно в аптеката. Имах чувството, че съм направила нещо ужасно лошо и се чувствах адски сама. За да влоши още повече ситуацията, майка ми не ми проговори през целия полет до Щатите.

Много съм щастлива, че става все по-лесно да се водят разговори на тази тема. Жените никога не трябва да съдят другите жени по този начин, просто не е редно. Майка ми е трябвало да осъзнае, че всъщност показвам отговорност, споделяйки й за цялата случка.

Анонимен, Великобритания, 33

– така че си поръчах “златното хапче” онлайн през местна аптека.

Бях на 23 и точно бях родила второто си дете. Партньорът ми и аз правихме секс без предпазни средства, но и двамата не бяхме готови за следващо бебе – така че си поръчах “златното хапче” онлайн през местна аптека.

Отговорих на въпросите и платих онлайн. Получих имейл, в който пишеше, че е окей да приема хапчето. На следващата сутрин просто казах, че трябва да получа доставка – никой не ми е задавал неудобни въпроси.

Беше ме малко срам, когато чаках да получа хапчето, но жената, която ми го достави, ме успокои. Не каза кой знае какво, просто ми го подаде и това беше. Без вина. Не съм се притеснявала за странични ефекти, не съм ги и изпитала. Не забременях и пак бих взела хапчето, ако се наложи. Бих го препоръчала на приятелка, ако изпадне в подобна ситуация.

Мисля, че редовно жените се чувстват осъждани, когато се налага да използват спешни контрацептиви и за това отлагат твърде дълго и накрая прибягват до по-сериозни мерки.

Анонимен, 26, Великобритания

Първият път, когато се наложи да ползвам “златното хапче”, беше тази година. Бях на 26, щастливо омъжена и не взимам противозачатъчни вече повече от година. Идеята ми е да позволя на тялото ми да се адаптира към нормалните си хормони по естествен начин преди да започна да се опитвам да създам семейство. Мъжът ми и аз бяхме на сватба и двамата прекалихме с пиенето.

За щастие, съпругът ми сподели половината отговорност с мен, дойде до аптеката с мен и плати за хапчето. Цялото преживяване в аптеката ми беше адски неловко. Жената на гишето познаваше мъжа ми, почна да си говори с него, което направи ситуацията излишно некомфортна за мен.

Въпрос: защо за Бога, няма начин да попиташ за лични неща, без да се налага да си го смъмриш под носа пред десетки непознати? Кодова дума или предварително написана бележка биха били адски удобни!

Както и да е, срамно или не, фармацевтът ме заведе в странична стая, където вече споделих честно и открито за ситуацията. Не почувствах никакво осъждане от нейна страна, но мога да си представя защо жените, които ходят сами, биха се притеснили. Дадоха ми хапчето, въпреки че цената шокира мъжа ми, особено след сметката от бара предната вечер.

Както и да е, излиза много по-евтино от една непланирана бременност, за която не сме съвсем готови. И аз, и мъжът ми си научихме урока.

Анонимен, 27, Великобротания

Последният път, когато взех “златното хапче”, беше тази година. Аз и мъжът ми бяхме малко пияни и безотговорни, отделно имах проблеми със здравето и в работата. Със сигурност не исках да рискувам да имаме още едно дете.

Беше лятно време, около обяд, отидох до аптеката в супера до нас. Беше ми неловко, обаче не му отдадох такава важност, тъй като съм взимала хапчето и като по-млада.

Този път изобщо не се почувствах осъдена, освен собственото ми вътрешно притеснение дали някой ще ме осъди. Имаше един случай преди 3 години, когато се наложи да купя “златното хапче” от една аптека и там ме накараха да се чувствам ужасно. През цялото време имах усещането, че съм осъждана за ситуацията. Може би защото фармацевтката, която ми продаде хапчето, беше по-млада от мен и отношението беше заради липсата й на разбране. Мисля, че като цяло жените са често осъждани, ако се наложи да ползват хапчето, особено ако са по-възрастни.

Анонимен, 36, Великобротания